За медиците, държащи на Хипократовата клетва
Един лекар влязъл в болницата тичайки, след като получил спешно повикване, за да извърши много трудна операция на млад човек. Веднага се облякъл и бързо влязъл в операционната зала.
В коридора пред залата се е срещнал с бесния бащата на момчето, който нервно се движел като лъв в клетка. Щом човекът видял лекаря, започнал да се дере:
- Защо ви отне толкова много време? Нима не знаете, че животът на сина ми виси на косъм? Къде ви е чувството за отговорност към пациентите? Какъв доктор сте вие?”
Докторът с искрено съчувствие отговорил:
- Наистина се извинявам, но щом получих информацията, веднага тръгнах. Не можех по-бързо да стигна. А сега ще ви помоля да се успокоите.
- Да се успокоя? Аз да се успокоя? И какво, ако вашият син е в операционната зала, а не моя? Дали ще се успокоите? Ако вашият син умираше, как ще се държите? – яростно отговорил бащата.
Операцията продължила няколко часа, а след това лекарят излязъл щастлив и с усмивка на лицето:
- Слава Богу, Вашият син е спасен! - И без да изчака отговор от бащата, тичайки напуснал болницата, като пътьом само казал - Ако имате някакви въпроси, моля обърнете се към медицинската сестра.
- Защо лекарят е така арогантен? Нима не можеше да изчака минута, да го попитам за състоянието на сина ми? – обърнал се бащата към медицинската сестра. Медицинската сестра отговорила:
- Неговият син загина вчера в автомобилна катастрофа. Беше на погребение, когато го извикаха за спешна операция на сина ви. Той е единственият лекар в града, който можеше да го спаси. И сега, когато спаси живота на сина ви, се върна да погребе своя.
За знайните и незнайни ЛЕКАРИ е тази притча, докосваща сърцата. Мнозина от нас със сигурност не са попадали на подобен ЛЕЧИТЕЛ, но има и доста други, за които такъв човек е бил на точното място в тежката ситуация. За тези хора е голямата благодарност. Колкото и да са малко. За хората, положили и спазващи Хипократовата клетва. Въпреки хилядите проблеми в здравеопазването, има и такива, които не се отказват от призванието си. Не се отказват да бъдат хора, помагачи, лечители, приятели. За всички медицински сестри, които работят с чест и любов към професията. За всички онези, които търсим, когато сме малко болни, много болни, страдащи, умиращи…
За отговорността към хората, такава каквато е по дефиниция. За любовта към хората, такава каквато е в сърцата. За всички онези церители, които никога не забравят, че сме смъртни.